Блог

История, традиции и обичаи по Великден

 

Великден -един от най-големите християнски празници във всички клонове на християнството, който чества Възкресението на Божия син, Исус Христос, след неговото разпъване на кръста. Христос възкръсва на третия ден, след като е погребан. В православното християнство това може да се счете за най-големия празник.

Богата история, традиции и обичаи се въртят покрай празника. Тук ще съберем синтезирано най-важното и интересното.

 

История

Още ранните християни започнали да извършват богослужения, посветени на отбелязването на смъртта на Иисус Христос. Литургиите били свързвани с мъките на Христос на кръста. По този начин Великден станал първият и главният християнски празник, който обуславял както богослужения устав на Църквата, така и вероучителната страна на християнството.

Някои ранни източници описват петък като ден за постене и скърбене в памет на страданията на Христос, а неделята – като ден на ликуване. Още през II век празникът започва да се отбелязва ежегодно във всички църкви. Празнуването на великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания.

Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.

 

Великденските яйца

Всички сме запознати с боядисването на яйцата по време на Великден. Това са забавни  и интересни моменти, особено в нашите детски спомени. От къде се заражда идеята за боядисване на яйцата обаче и защо първото яйце винаги трябва да е червено?

В християнството яйцето се възприема като символ на възкресението – червеният цвят символизира кръвта на Христос, а твърдата черупка, която трябва да се счупи – запечатаната му гробница, от която се е възнесъл. Затова и първото варено яйце винаги е червено, а преди да се появят изкуствените бои, цветът се е постигал чрез отвара от борш или риган.

Има най-различни легенди за това как сме започнали да боядисваме яйцата първо с червен цвят. Една от тях е свързана с майката на Исус- Дева Мария. Тя е присъствала на разпъването на кръста на сина си и според легендата е носила кошница с яйца със себе си. Една от историите разказва, че капка кръв от Исус е паднала на едно от яйцата, след което се боядисало в червено.

Друга версия е, че докато Дева Мария е плакала, нейните сълзи се превръщали в кръв и боядисвали яйцата в яркочервен цвят.

Останалите цветове навлизат в традицията за боядисване в последствие вече са се установили като цветове, които присъстват всяка година.

 

Агнешкото месо

А защо агнешко, е също един от важните компоненти на празничните обичаи. Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.

 

Козунакът

Козунакът навлиза като традиция сравнително скоро, като преди това на трапезата се е приготвял традиционен обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния, като той е продукт на външни влияния и градската култура. Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.

 

Великденския заек

През 1678 година за първи път се споменава великденският заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общо възприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце.

Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а както стана ясно и по-горе първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.

 

Независимо към коя традиция се придържаме и какви символи използваме Великден е безспорно един от най-големите и запомнящи се християнски празници. Дори да не сте строго религиозни, може да извлечете свой смисъл от празника. Мъките на Христос на кръста, които после довеждат до неговото велико възкръсване, се тълкуват от много хора като символ на страданията на човек през земния му път, само за да възкръсне и да получи вечната награда за своите страдания. Ако философията пък не Ви е по вкуса, то използвайте деня като повод да отбележите един прекрасен семеен празник, любим на малки и големи.

 

Христос Воскресе! Воистина Воскресе!

 

Източници:

https://bulgarianhistory.org/velikden-istoria-tradicii-rituali/

https://www.vivus.bg/blog/hristos-voskrese-velikden-istoria-traditsii-i-rituali